Лу "Блу Лу" Марини от "Блус Брадърс" специално за "Черноморски фар"

"Ако не можеш да свириш блус, няма смисъл да опитваш в джаза"

Интервю на Виделин Томов


- Кой Ви запали по блуса? Квартала ли беше музикален, или у дома се свиреше?
- Когато бях на десет години, започнах да свиря. На кларнет. А баща ми беше и музикант. Аз израснах в Охайо, където имаше много квартали, в които живееха хора от всевъзможни страни. На тридесетгодишна възраст направих първата си група. Свирехме по разни градински увеселения и други подобни неща. Свирехме всякаква музика, но не и нашата собствена. Чак в колежа и университета се ориентирах към този стил музика. По това време в Тексас имаше много блусбанди. Разбира се, че ми повлияха. В онези години аз започнах да слушам много и различна по вид музика. Джазът също е оказал влияние върху мен. Това е и музиката, която продължавам да свиря все още. Мисля си, че най - трудната музика за свирене е блусът. И това го доказват джазмените, които казват, че ако не можеш да свириш блус, няма смисъл да опитваш в джаза.
- Спомняте ли си кой беше първият Ви инструмент?
- Ами, аз все още го имам. Значи, както казах, когато бях на десет, баща ми даде да опитам неговия кларнет и видя, че мога да се справя. Че свиря наистина много добре. Тогава ми купи друг, мой собствен кларнет. Това беше първият инструмент, който получих през 1956 година. И аз все още свиря на него. - Свирили сте с много музиканти, като легендарната група "Дъ Бенд" или пък Ерик Клептън. С кой Ви беше най - приятно? - По - лесно ми е да кажа с кого не съм свирил, отколкото с кого съм свирил. Но човека с когото много обичам да работя, е Доктор Джон. Той е прекрасен човек и наистина гениален. С него се работи много спокойно и всички музиканти се чувстват добре. Обичам да свиря и със Стиви Уондър, който е фантастичен, както и с Тони Бенет. Обаче Арета Франклин е много трудна при съвместна работа. Тя е като природна стихия. Ама работата с нея пак си е голямо удоволствие! Сега правим новия албум на Стили Ден.
- Наистина?
- Ами да. Стили Ден, старата група, която беше преди, сега ще има нов албум, в който аз имам удоволствието да свиря. Така че, това е нещото, което ми е изключително приятно да правя.
- А на кого бихте отказали да свирите заедно?
- Не, не мисля, че има такъв. Начинът, по който се групираме, е на принципа на репутацията. При нас става така, че всеки, който идва, когато се събираме, е за това, защото е добър музикант. И след това се препоръчва на други. Това е принципът, по който обичаме да работим. Наистина, има разни звезди, които игнорират всички музиканти около тях, но аз лично не съм страдал от такова нещо. И винаги отношението към мен е било чудесно. Така че няма някой, на който да откажа. Затова, когато ме препоръчат някъде - няма проблеми.
- Коя беше най - веселата история по време на снимките на "Блус брадърс 2000"?
- А, да. Значи, в първата част имаше една сцена в сауна. На нас ни казаха да внимаваме, защото подът бил хлъзгав. Ама Стив Кропър не обърна внимание на предупреждението и направо влетя вътре. Само по хавлийка. След което направи задно салдо и се пльосна по гръб. Той така падна, че всички си помислихме - мъртъв е, край. Стив обаче стана и каза: Всичко е ОК, няма проблеми. Няма проблеми, ама после като сядаше, нещо много внимателно го правеше.
- Кои са вашите приятели, музиканти или хора с различни професии?
- Не, мои приятели не са само музиканти. Много различни хора са. Годеницата ми е от Испания, тя работи за испанското правителство и покрай нея имам много приятели, които са извън музиката. Имам много приятели, които са лекари, адвокати, полицаи, въобще всякакви професии.
- Фаталист ли сте? Има ли нещо, което Ви накара да не излезете на сцената?
- А, не. Нямам такива проблеми.
- Най - приятното нещо, което Ви се случи в Бургас?
- Вчера /б.р. сряда/ пристигнахме много късно, но аз имам добро око и успях да отбележа много красиви момичета, които са не само тук в Бургас, но и въобще в България. Ей сега тръгвам на разходка към плажа, след което ще мога да Ви кажа още нещо повече по въпроса.